Да живееш, за да го разказваш - Комплект том 1 и 2

"Животът представлява онова, което човек запомня и как го споделя с другите.

Относно заглавието – оригиналът е „Vivir para contarla“. В интернет можем да срещнем различни преводи като „Живея, за да разказвам“ или „Живот за разказване“, но нито един от тях не уловява точно същността на творбата. Специалната дума тук е "contarla", която означава "да ГО разкажеш". Тоест, става въпрос за твоя собствен живот и опит. Поради това заглавието следва да бъде представено в точния му вид.

Що се отнася до съдържанието, всяка книга на Гарсия Маркес трудно може да бъде обобщена накратко. От тези спомени читателят ще разбере защо той не завършил правото, въпреки че имал потенциал; как рано започнал кариерата си като журналист (страст, която никога не напуснала) и влиянието й върху неговата художествена литература; любовта му към писането; както и упоритостта му по отношение на истината относно историческите събития. Ще научат кои персонажи са вдъхновили героите в “Сто години самота”, откъде произлиза историята в “Любов по време на холера” и много други подробности около ранните му произведения и живота на предците му.

Разбира се, книгата носи характерния хумор на автора. Например там той деликатно минава покрай главния редактор на вестник “Еспектадор”. След обмена на учтивости във възпитан столичен стил те коментират най-важната новина за деня, а после редакторът искрено предлага: „Слушай Габриел, можеш ли да ми помогнеш с кратка статия? Нуждая се от малко текст.” Той показал височината с палец и показалец:
„Ей толкова голяма“.

Поразен от усмивката му попитал къде мога да седна - той посочил едно празно бюро със стара пишеща машина. Настаних се без колебание и през следващите осемнадесет месеца останах там.

С времето развих способността да пиша под звуците на музика у дома – избирах я според темата ми: ноктюрните на Шопен бяха идеални за спокойствието в определени моменти, докато секстетите на Брамс пасваха перфектно при радостни настроения. Обаче дълго време избегнах Моцарт – убедих себе си , че всъщност няма такъв композитор: когато е добър - прилича повече на Бетовен; а когато не достига стандартите - веднага асоциирах с Хайдн."