Хазарт

Егото ти бива завладяно, когато печелиш, а разтопеното олово на реваншизма запълва вените ти при загуба. Някъде в далечината обаче успехите и провалите губят значението си... Остава само наркотикът – чувството за всемогъщество и илюзията, че всичко е под твой контрол.

Стоян Николов-Торлака ни приканва да се потопим в играта

Отстрани хората с хазартна зависимост не изглеждат като наркомани или алкохолици; те носят в себе си едно вътрешно чудовище, което ги унищожава от вътре...
Този път хуморът на Торлака има много по-тъмни нюанси и е остър. Главният герой представлява толерираната от обществото страст към хазарта, подкрепяна от властите.

Вие рисков играч ли сте? Познавате ли тръпката при очакването на резултат след залога? Дори най-сигурната прогноза носи риск и именно това я прави толкова вълнуваща.

Хората отвън виждат залагащите като крайно безразсъдни. Те са готови да рискуват всичко само за да останат част от играта. Не осъзнават ли какво трябва да направят? Защо просто не спрат с глупавите решения и не предпазят близките си от главоболия?

Но така стоят нещата отвън. Когато вече си включен в процеса, всеки следващ залог изглежда като шанс за победа, а адреналинът от опасността става твоят наркотик. Всеки познава такива личности; мнозина между нас може би са били точно тях. Главният герой на „Хазарт“ е един такъв човек - самоуверен, привлекателен и търсещ границите си. Ще успее ли той да надвие играта? Да видим...

За романа „Хазарт“, Стоян Николов-Торлака споделя:

„Често ме питат дали книгата е автобиографична. Отговорът ми е категорично отрицателен! Моите смешни драми са нищо пред преживяванията на главния герой – до там никога не съм стигал и нямам никакви съжаления.“

„Хазарт“ не разглежда десетки или стотици приятели сред тези зависими – знам добре колко трудно ще бъде някой от тях да се освободи изцяло, защото силната тръпка ги владее напълно. Егото им расте с всяка победа и реваншизмът бушува със загуба... В крайна сметка печалбата или провалът губят стойност.

Остава само наркотикът – усещането за мощ và опияняването чрез истории за невероятни печалби… Ако беше забавно вместо тъжно! Хазартните ситуации често звучат като: "Удари ме!" Колкото по-лошо вървят работите, толкова повече се настървяваш; попадаш във вихъра на голямата месомелачка без възможност да оцениш действителността около теб.

Признавам - ужасно е наблюдавайки как близките ти падат свободно към пропастта докато самият ти участникстваше активно в този цикъл години наред…

„Хазарт“ няма претенции за автобиография; вместо това представлява личен поглед върху множество разрушени животи и съдби - смесица без реалистични герои или конкретика относно събитияте около тях.
Не става дума само за отчаяние – присъстват моменти на усмивки , но явно лъч надежда липсva…

Книга която ви предлагам сами да прочетете ако искате… Ваш избор!