Съчинения в десет тома; Т.10: Дните, в които живеем (Критика и публицистика)

През почти целия си дълъг живот след Освобождението, народният поет не пропусна да използва всяко средство от литературния арсенал, за да предаде на народа своите възприятия и задължения като гражданин. Безмилостната партизанщина и жестокото насилие над обикновените хора, както и "новият" морал на новосъздаващата се буржоазна интелигенция, намериха в него безпощаден изобличител. Вазов не успяваше да открие корена на злото; често неговата критика беше насочена към невинни жертви на порочните порядки – простите хора от обществото, които той обвиняваше в недостатъчна нравствена устойчивост и съпротива. Въпреки патоса на неговите изобличения, в тях ясно прозираше дълбоката му любов към народа и стремежът му да намери решение за трудностите им. Понякога погледът му бе отправен напред - към идеалистичните мечтатели като Толстой и утописти, които търсеха всемирно щастие и правда. Все пак Вазов остава велик писател с истински народни чувства благодарение на способността си да поставя най-важните въпроси от своята епоха и активно да търси техните решения в интерес на народа. (Ефрем Каранфлов)