Самоличност

Жан-Марк сънува и е изпълнен със страх за Шантал. Той я търси, бяга по улиците и накрая забелязва как се отдалечава от него. Тича след нея и вика името й. Още малко остава да я настигне, но когато тя се обръща, той с изненада открива друго лице - непознато и неприятно. Въпреки че знае, че това е неговата Шантал, няма съмнение в това, лицето й обаче изглежда чуждо и болезнено жестоко за него. Прегръща я силно, притиска я до себе си и през сълзи повтаря: „Шантал, моя мила Шантал!“, сякаш с тези думи желае да възвърне предишния вид на любимата си или поне нейното истинско аз.