Моите спомени от Септември 1923

Събитията от септември 1923 година оставят дълбока разделителна линия в българското общество, която продължава да бъде очевидна и в наши дни. Тази книга има потенциала да ни предпази от повторение на подобни грешки в бъдеще, като не позволи на умелите политически манипулатори да ни водят към светло утре с чужди идеологии.

Темата за събитията около 23 септември 1923 г. е разгледана обширно. По време на управлението на БКП историците акцентират значително върху тази дата, но тяхната интерпретация е силно пристрастна. След падането на комунистическия режим през ноември 1989 г., българската историческа научност получава възможността по-свободно да анализира този ключов момент от историята, но остава трудно откритие на безпристрастни свидетели за случилото се в Северозападна България – такива свидетелства са малко надеждни източници. През социалистическия период се публикуват „спомени“, които често са недостоверни и служат основно за пропагандни цели.

Тази кратка книжка запълва липсата в това отношение. Спомените на свещеник Йордан Попов представляват не само хроника относно избухването и потушаването на комунистическия бунт през 1923 г., а предават трагедията на един народ, който умишлено е разединяван и доведен до взаимопротивопоставяне поради външни интереси. Духовникът предлага поглед към личните съдби както на участниците от едната страна, така и от другата. Не пропуска също така действията на лидерите зад метежа, които напускат страната с предварително подготвена валута при осъзнаване провала му, оставяйки своите последователи да понесат последствията.

Разделението вследствие септемврийските събития все още е налице; раната върху народа не е затворила още своя капак. Като тази книга може би ще помогне да избегнем повтарянето им занапред и да сме внимателни спрямо ловките политически играчи с техните обещания за утопично бъдеще чрез чужди концепции.