Невъзможното

„Невъзможното“ (1962) е творба на Жорж Башай, разделена на три части: „История за плъхове“, „Дианус“ и „Орестия“. В нея стремежът към желание е тясно свързан с агонията. Произведението разглежда тревогата на разказвача по отношение на женската голота и физическата близост с жена. То може да се счита за продължение на опита за трансгресия от предишната работа „Вътрешният опит“ (1943), която по-късно Батай анализира в книгата си „Еротизмът“ (1957). Този вътрешен опит представлява преди всичко усещането за истината, невъзможността като пустота. Поезията в третата част, наречена "Орестия", се определя като „омраза към поезията“, подчертавайки крайните трудности при изразяването чрез думи. Това е пространство, където преживяването става едновременно индивидуално и комуникативно.

Основна тема в тези фрагментирани текстове е стремежът към невъзможното, което обединява еротизма и смъртта.

Само смъртта и желанието притежават мощта да потискат диханието. Единствено пределите на желаниято и смъртта дават възможност за постигане на истината.