Белези

Загубата на любовта е болезнена.

Загубата на смисъла в живота също носи страдание.

Да изгубиш себе си е тежко преживяване.

Животът, понякога, предоставя възможност за ново начало – да откриеш отново любовта, смисъла и своята идентичност; да се преродиш.
Но следите остават.
Главният герой в романа „Белези“ преминава през сериозни изпитания. Той губи всичко – любим човек, работа и цел в живота, а раните му стават все по-дълбоки и трудно поносими.
Когато почти достига до пълно самоунищожение, той внезапно получава шанс за нов старт – утроба, която му позволява да се пресъздаде и роди отново.
Животът на Мъжа неразривно е свързан с Жената – тя представлява любовта, смисъла и истинността. Загубата й причинява непосилна болка.
Срещата с Жената – както реалната така и митичната фигура – е неговото Спасение. Любовта към жената, която вече не притежава белезите на женствеността си, разкрива дълбочината на това чувство - обичаш не само физическото й присъствие, а Човека зад него и неговото страдание.
Въпреки че получава шанса да намери спасение и продължи напред - следите от миналото остават. Те служат като напомняне за страданието και ценността на щастието.


Романът „Белези“ представлява третия труд на Венцислав Божинов след сборниците с разкази „Пеперуди в рогата“ (2011) и „С аромат на тютюн“ (2017).