Убийство в метрото

"Този детективски роман предлага много повече от просто интересна история. Многобройните персонажи са ясно очертани и сред тях можем да срещнем някои от най-некадърните, дразнещи и реалистични литературни образи, които някога са следвали грешна pista."
Дороти Сейърс

Мейвис Дориъл Хей често е сравнявана с величията на британската криминална литература от 30-те години като Агата Кристи и Дороти Сейърс. Въпреки че е написала само три романа в жанра, тя получава множество похвали за таланта си. Първият й труд „Убийство в метрото“ показва нейния дар да съчетава завладяваща криминална интрига с колоритни герои.

Сюжетът на този класически детективски роман се развива около Северната линия на лондонското метро. След смъртта на госпожица Понгълтън, открита мъртва по стълбите на метростанция „Белсайз Парк“, останалите обитатели на хотела "Фрамптън", където живее тя, не проявяват голямо съжаление за нея. Все пак всеки от тях има свои предположения относно идентичността на убиеца, докато полицията бързо задържа предполагаемия извършител.

Поради своя трудно поносим характер и постоянните промени в завещанието си, госпожица Понгълтън не липсва особено много на никого; именно затова заподозрените стават прекалено многобройни. Обитателите решават сами да разследват убийството - между тях е включен и териерът Тапи, който играе важна роля в развитието на сюжета. Междувременно полицаите се опитват да анализират многобройните улики и фалшиви следи и проверяват алиби-та както на заподозрените, така и тези кои́то печелят от смъртта й. А жителите във „Фрамптън“ упорито им предлагат информация и хипотези до момента когато всичко води до драматично арестуване.

Мейвис Дориъл Хей представя увлекателен сюжет съсредоточен върху разкритията около убийството: всяка фигура е майсторно изработена. В „Убийство в метрото“ присъстват всички основополагающи елементи за един класически британски криминален роман: напрежение, хумор, непредвидими обрати в действието , романтична нотка и разбира се - шокиращ финал. Персонажите функционират като парченца пъзел; въпреки неправилното поведение на част от главните действащи лица те все пак намират своето място към края.

Книгата принадлежи към специално селектирана поредица под егидата Британската библиотека - тя представлява забравени произведения от златната доба английската криминална проза с тематично оформени оригинални корици . Неправилно игнорирани през времето им или недооценени , много заглавия не са били преиздавани след Втората световна война . Всеки том идва с предговор написан от съвременен автор в жанра ; такъв автор за „Убийство в метрото“ е Стивън Бут . Следващият том представящ ново заглавие ще бъде “Писък в Сохо” написано Джон Брандън .

За автора:
Мейвис Дориъл Хей остава една от най-забележителните фигури през периода наречен "Златната ера" при британските криминални писания . Името ? няма толкова широка популярност днес , защото публикувала само три творби през 30-те години а те получили значително положително посрещане ; първата книга ‘Убийство в метрото’ излиза през 1934 г.
Хей дипломирала университета Оксфорд още през 1916 г., демонстрирайки страст към занаяти; публикувала редица книги спомагателно с Хелън Елизабет Фицрандолф насочвайки вниманието си към тематика “Земеделие और занаяти”. През 1929 г., омъжила се за Арчибалд Мензес Фицрандолф - братът̀ нa co-autora Helaen și син богат канадец .
След сватбата взема решение кардинално сменить стила си - започнала пише криминали ; дебютният roman проектира правилoto : “Опиши познатото”. По онова време Archibald & Mavis sa установили na Belzise Lane în Londra Nord - всего лишь centaine de metri distanță od locul unde a avut loc crimele in 'Ubijstvo u metro'.
În 1935 apare cel de-al doilea roman al lui Mavis intitulată 'Smrt kraj Čuruela', care câștigă din nou recunoaștere mare după ce primul său volum reușește succes uriaş la public.Pacat că ea decide ca dupa al treilea titlu să pună capăt carierei sale literare în acest domeniu.Câțiva ani mai târziu soțul ei moare pe frontul celui De-Al Doilea Război Mondial iar înainte scriitoarea își pierde cei trei frați într-o serie de circumstanțe tragice.De atunci revine cu dragoste spre meșteșuguri și publică ultima lucrare în acest domeniu anului ’72.”