Невидимите кризи (трето издание)

**Есета и разкази**

Темите обхващат изчерпването на ресурсите от смисъл, литературата като алтернативен източник на енергия, чудото на четенето и писането. Обсъждат се българският принос към футуризма и събитията от 1968 година, както и неща, които са се случили или не в нашата страна. Темата за отказания свят и Европа, която черпи сили от литературата, също намира място в текста. Неизменна част е тъгата по родната култура.

С произведението "Естествен роман" и многобройните си текстове Георги Господинов успява да ангажира читателската аудитория и да формира вкусове.
Бойко Пенчев

Писането на Господинов представлява колективното несъзнавано на обществото ни (не само литературно).
Марин Бодаков

„Невидимите кризи“... Вдъхновяваща лекция на Георги Господинов с прогноза за блестящо бъдеще пред литературата като „алтернативен енергиен източник“.
Франкфуртер Алгемайне Цайтунг

Част от есетата тук са публикувани в различни български и европейски медии: Neue Zürcher Zeitung, Дневник, Wespennest, ЛИК, Култура , SPRITZ , Тема , Литературен вестник. Те са представяни публично във Франкфурт, Лайпциг , Берлин , София , Созопол . Есето «Невидимите кризи» получава наградата «Дъбът на Пенчо», предоставена лично от проф. Светлозар Игов. За първи път текстовете са компилирани в книга.

Из “Невидимите кризи”

Всяка криза притежава видима и невидима аспектност. Ние сме повече от икономика или политика – включваме тъга и неопределени чувства... Няма как да се справиш с мизерия чрез антибиотик или финансова инжекция.

Имам усещането че ако финансовият сектор често четеше книги кризите щяха да изглеждат иначе.

Сега преминаваме през нова форма на криза — подобна на истощаването на нефтените ресурси; бих я нарекла Изчерпване на залежите от смисъл. Затова вярвам силно в бъдещето пред литературата като производителка на смисъл — тя може да бъде алтернативният източник за нас.

Литературата е бавна медия; обаче именно това забавяне осигурява дълготрайност. Харесвам историята за бедуини те които правели паузи по време нa дългoте си преходи – давали шанс nа душитe cи dа ги настигнат . Скоросттa нa душата e различнa ; убеждавате ли ме че literaturata знае много повече zaa tazi скорост .

...

Четящият човек извършва важна работа относно собственото си възприятие за вкус; а хора без такъв вкус лесно могат да станат злонамерени - най-малкото защото това би било неприемливо . Четящият индивид носи красота у себе си .

През последните 23 години стават значими промени – книжарници започват da se откриват все по-често,, издателствата напредват професионално and имат отношение към авторитет .
Александър Кръстев споменава примера „Жанет 45”, което не трябва da badi v reklama- защотo izdanieto na bŭlgarska literatura ne e samo biznes."

Георги Господинов заявява: "Не става въпрос кой ще плати сметките ни — важното е кой ще заплати проваленото битие.” Интервю със Светослав Тодоров във "Дневник".

В такива времена обществото има две опции при избора si na свой месия/месии - църквата или културния сектор; аз предпочитам втория вариант понеже потенциалът му очевидно надминава другия избор ; пристрастността ми вече фаворизира литература ta kato спасение . По времето когато протестират моят любимец стана Георги Господинов който винаги оценявам като истински писател но всичко друго освен един самостоятелен публикувач."

„Невидимите кризи” не просто се прочитат формално—при всяко прелистване преживявате лични истории сякаш сами сте свидетелствачи до техните спомени… Все едно имате свой Георги Господинов до вас който ви говори : той може веднага ви развее слзита ви поставяйки думи между устните ви така получавайте усмивката си… Понякога описвайки читателя ви назовавайки го красив просто защототочно затова сте страстни читатели."
Георги Вълков коментира блог поста "Книжен Жор"

Один ден обществен произнесения u пишене v Bŭlgariq zapochnaha ot novinarnite sveshti o samopozharavashtiqtci ludi i zapalvaneto navploshta smetki za tova kojehmi konstitucii itn., докато думата „криза“ стане основополагающ годината следствие umenie та термини загубиха своя значение.
Яни Милчаков анализира ситуация ясно описано v статийta ”Кризи i knigi”.