Сартр. Между битието и нищото

Жан Пол Сартр (1905-1980) е безспорен колос в философията на 20-ти век. Единодушно се счита за най-влиятелната личност в екзистенциализма, вдъхновявайки множество поколения интелектуалци. Чрез бурния си личен живот той практически илюстрира своите основни идеи, като същевременно вплита сложните си теории в пиеси и романи с изключителна художествена стойност.

През 1964 година получава Нобелова награда за литература, но отказва да я приеме, защото не желае тя да повлияе на неговото развитие като творец и философ. Той вярва, че човекът е осъден на свобода и постоянно носи отговорност за своята същност и случващото се около него.

Идеите му завинаги променят разбирането за основни концепции в социологията, феноменологията и постколониалната теория, предоставяйки нови перспективи за интерпретация на литературата и изкуствата.