Краят на века. Политически спомени на един не-политик

Политически спомени на един човек, далеч от политиката

„Всеки век има свое средновековие“ – отбелязал Станислав Йежи Лец. Нашето – през двадесети век – продължи почти половин столетие. А финалът му изглеждаше като ново възраждане. Не съм сигурен обаче дали осъзнахме какво точно се ражда отново…

Причината да завърша своите политически размисли в края на века е настъпването на период с коренно различно качество: политиката сякаш изчезна и вместо нея се появи месиански дух. Виждахме цар, генерал и множество малки спасители, всеки от които твърдеше, че „не е като останалите“. И ние ги избирахме.

В новия век аз продължих своята политическа дейност не като активен участник, а по-скоро като част от избирателната маса. Но напоследък дори гласуването ми изглежда ненужно.

Разбирам промяната не само като смяна на личностите, а и на самия модел. Освен това считам въпроса „Какво трябва да направим?“ за много по-важен от „Кой носи вината?“. Никой не задава въпросът „Какво да правим?“ - нито сега, нито в миналото. Така крачим към някаква форма на демокрация, представена чрез заплашителния жест на вдигнат юмрук. Продължаваме напред и към следващото възраждане, за което ще пише някой друг…