Изящното изкуство на критиката

Хенри Джеймс, който е признат за един от най-влиятелните писатели в световната литература, също така се отличава с изключителна прозорливост и смелост като критик в съвременния период. Според „The Library of America”, той е не само велик автор, но и талантлив анализатор на литературни произведения.

Между критичната му работа и романистичната му практика винаги е имало активно взаимодействие, което остава дълбоко вплетено в мисленето на Джеймс, посочва Жан Делбер-Гаран в своя труд „Джеймс за изкуството и романа”.

Роден през 1843 година в Ню Йорк, Хенри Джеймс прекарва по-голямата част от живота си извън САЩ, основно във Великобритания, където умира през 1916 година. Той оставя зад себе си значително творческо наследство – двадесет и един романа (между които са включени шедьоври като „Портрет на една дама”, „Крилете на гълъбицата” и др.), множество новели и разкази, пътеписи, автобиографията си, както и богат архив от критически текстове. Българските читатели познават част от неговите художествени произведения; обаче настоящият сборник предлага за пръв път български превод на неговото критическо творчество. В него са включени важни литературнотеоретични есета – сред тях известното "Изкуството на белетристиката", а също така поредица от увлекателни портрети на писатели като Ш.-О. дьо Сент-Бьов и Гюстав Флобер – личности, към които Джеймс изпитвал възхищение или с някои от тях бил близък приятел.

Сборникът завършва с предговорите към два негови романа: "Родърик Хъдсън" и "Портрет на една дама". Те дават поглед върху амбициозния проект да напише осемнайсет предговора специално за Нюйоркското издание на собствените си творби. Тези текстове демонстрират забележителната критическа проницателност на Хенри Джеймс относно собственото му творчество; те подчертават синергията между ролята му като писател и анализатор.