Чекмо 2

Човекът, който е на границата на България, не може да съществува без нея, тъй като тя му предоставя илюзорната сигурност, която познатото – дори и в трудни моменти – предлага. От другата страна обаче стои човек, способен да живее без България, защото я носи в душата си. Но това не е онази България, която вижда с очите си – погледът му идва от опитността на някой, видял и други места по света – а онова представление за страната, което въображението му може да изгради. Докато тази красива и мечтана България живее в него, той би могъл да се намира навсякъде по света; дори извън него.

"Ти вече си свършил най-трудното", казвах ти аз, Йонко. "Излязъл си от задънената улица и кривите улички нямат власт над теб; сега си на глобалните пътища." Само ти определяш скоростта и посоката на своето движение; никой няма право да те спре! Светът е твой собственост; ти го заслужаваш и можеш да използваш неговите безкрайни възможности - за разлика от всички останали български граждани - както известни така и непознати - принудени да останат отсреща през пропастта.

Тези хора все още не осъзнават наличието на друг свят освен този техния. Разбираш ли? На теб ти е много по-лесно да мечтаеш напред към целите си благодарение на свободата si.