Писма от Пенчо Славейков до Мара Белчева

Разкриването на вътрешния свят на двама влюбени е сложна задача, която става почти невъзможна, когато става дума за личности с духовно величие като Пенчо Славейков и Мара Белчева. Тези две значими фигури в историята на българската литература са видни интелектуалци, посветили се на усилията да повишат нивото на българската култура.

В настоящото луксозно издание „Писма от Пенчо Славейков до Мара Белчева“ са включени множество писма, най-ранното от които датира от 1903 г., а последното – от 1911 г., непосредствено преди смъртта на поета. Запазен е оригиналният стил на великия творец, като единствените корекции касаят съвременните граматически норми. В бележките под линия са добавени пропуснати пасажи и изречения от предходните два тома. Към края на книгата има допълнителни писма, предназначени да осигурят по-подробно представяне на определени моменти и събития.

Кореспонденцията между Пенчо Славейков попада в периода с най-интензивната му творческа дейност. През това време той публикува сборника с лирични миниатюри „Сън за щастие“ (1906 г.), новата версия на „Епически песни“ (1907 г.), антологията „На острова на блажените“ (1910 г.) и незавършеното произведение „Кървава песен“. Непосредствено преди кончината си получава номинация за Нобелова награда от Алфред Йенсен.

Читателят ще открие в тези ценни писмени свидетелства впечатлението, че така активната творческа работа едва ли би могла да се реализира без неговата любима и партньорка в поезията - Мара Белчева.