Козел

През 1970 година Йордан Радичков създава произведението „Козел“. Авторът споделя: „…нека разкрия някои свои тайни, интересуваше ме концепцията за 'примитивното'. Опитвах се да видя, доколкото мога, от неговата вътрешна перспектива.“

В един момент в живота на самотния козар Йоно и неговият козел навлизат няколко цветни палатки. Група изследователи идват в техния район с цел да открият скални рисунки. Визията на Йоно започва да се смесва с действителността, което затруднява както читателя, така и героя да различат халюцинациите от реалността. Нещо древно започва да зрее във вътрешния свят и душите на персонажите напомнят за себе си.

„Човешката душа е подобна на планината. В нея расте всякакъв вид билки, летят мухи от всякакви породи и какви ли не странности са скрити в храсталаците. Цял живот ти трябва, за да надникнеш поне в една от тайните на планината; и цял живот ще ти е необходим, за да опознаеш дори малка част от сенчестите уединения на собствената си душа. Видение може да премине там без следа зад себе си; ще зърнеш черта тук-там, без ясно разбиране откъде идва тя. Рядко човек осмелява да вземе брадвата и да навлезе в своята душа с намерение за промени или прокарване на нови пътища. Затова не би трябвало da се учудваме защо много пътеки остават обрасли и скрити под тревата; много трънливи храсти са разраснали своето влияние и тъмнината преобладава по усойните места.“