Инструментален анализ

През последните десетилетия аналитичната химия е преминала през значителни трансформации, които могат да бъдат разгледани в две основни направления. Първото направление включва масовото внедряване на физични (инструментални) методи за анализ, което води до подобрение на важни характеристики като възпроизводимост, точност и селективност. Тези методи увеличават скоростта и производителността на анализа, намаляват разходите и позволяват автоматизацията на процесите. Второто направление касае приложението на математически техники за планиране на експериментите и обработка на резултатите, което помага за оценка на тяхната достоверност и значимост, както и за извличане на повече информация от аналитичните данни.

С оглед тези драстични промени се променят също така начините и формата на преподаването по този ключов предмет в химическото образование. Целта на превода на настоящия учебник е да подкрепи усилията за усъвършенстване образованието относно съвременните инструментални методи и тяхното приложение в практиката у нас.

В България лабораторните занятия по някои физични методи в областта на аналитичната химия започват още в края на 20-те години в Софийския университет; обаче курсът по тази дисциплина официално се въвежда едва в началото na 50-те години. През 1954 г. излиза „Ръководство за упражнения по физични методи”, а през 1965 г.—„Учебник по физични методи” от Хр. Шейтанов и Н. Йорданов, които преподават курса съответно във Политехниката и Университета. По-късно са публикувани множество други учебници с акцент върху различни аспекти от дисциплината.

Важно е да се осигури наличността na актуална литература у нас относно тази дисциплина, която да покрива широк спектър от инструменталните методы—както теоретичното им основание, така и практическите приложения (апаратура, типове обекти, специфики ограничения).