Тиха книга

Първият текст, който ще откриете при прелистването на страниците, изглежда сякаш е поставен извън самата книга; той я наблюдава отстрани и оценява съдържанието ѝ:

"Смъртта представлява език.
Отдавна съм го осъзнал.
Бях около тригодишен, когато за първи път го изпитах.
В началото вътрешният ти поглед се отдръпва и виждаш как в устата ти езикът започва да набъбва. Ужасът разпръсква съзнанието ти на частици – няма слюнка, а езикът продължава да расте, обхватната му природа поглъща всичко около теб, настъпва тъмнина и аз вече не съществувам – огромен, всеобемащ език.

Смъртта е неподвижен език...
Може би именно затова започнах да пиша..."

Двойната корица на книгата допълнително скрива друг текст, който предоставя възможност за ново прочитане през леко изменена перспектива...

Л. Бучинска описва опита си с книгата по следния начин: "Изключително деликатна сетивност - изискана и ненатрапчива, но в същото време безпощадна... В нея липсват суетни нотки. Загадката се крие в структурата; тя не е просто дреха, а истинската същност."