Бялото слънце на пустинята

Когато чуете "Бялото слънце на пустинята", какво ви идва на ум? Вероятно си спомняте за царския митничар Верешчагин, който с бутилка водка и пренаситен черен хайвер, пресипнало пее:

Ваше благородие, госпожа удача...

Филмът е класика и не можем да очакваме много от книгата със същото заглавие. Напразно обаче. "Бялото слънце на пустинята" първоначално е великолепен роман, написан през 1965 г. от двама автори. Разбира се, в този вид той нямаше как да премине през строгата съветска цензура; освен че липсва идеология, на места съдържа откровена антисъветщина. Но днешното му достойнство не е това. Важно е, че романът представлява пример за изключителна проза и може да бъде прочетен наведнъж като шедьовър в руската и световната литература. Герои като Сухов – червеноармеецът, Петруха, Саид и Абдула от филма на Владимир Мотил запазват своите екранни образи без конфликт и придобиват удивително литературно богатство.

Дори трудно можем да повярваме, че романът е писан през 1965 г., тъй като литературното майсторство изглежда толкова актуално днес. Историята разполага с динамичен сюжет далеч от примитивния тип “екшън”, а детайлите и диалогът предлагат проницателна интерпретация на мъдростта за живота такъв какъвто беше по време на бурните години в Русия и Средна Азия... Преводачката Светлана Комогорова демонстрира своя талант с естествения си езиков усет.

"- Как попадна тук?
- Стреляше се - кратко отвърна Саид."

Този лаконичен диалог описва времето когато всичко присъства – голяма любов, приятелство и смърт.
Тази книга определено няма как да разочарова истинските любители на литературата./Бойко Ламбовски/