Plexus II

Когато Хенри Милър напуска Америка и се отправя към Париж през 30-те години, за да живее живот на литературен бохем, той описва края на предишното си съществуване и своето възраждане като писател с термина "розово разпятие". Тази драма в трансформацията му служи като основна тема за някои от най-красивите му произведения, които изразяват неговото усещане за себеосвобождение и автентичния живот на духа. „Плексус“, вторият том от трилогията „Розовото разпятие“ (състояща се от "Sexus", "Plexus" и "Nexus"), представлява художествено обобщение на отчаяния и необикновен живот в Ню Йорк на Милър, както и взаимоотношението му с уникалната и чувствена втора съпруга Мона. Страстно желаещ да пише, той оставя работата си в известната Космодемонична телеграфна компания. С бедност до крайности, но изпълнени със странно щастие, техният живот е борба без почивка да свържат финансите си. Публикуван първо в Париж през 1953 година, романът „Плексус“ е забранен в Америка и Великобритания почти петнадесет години след това; той е ентусиазирана еротична ода за бунтовническия начин на живот. Величието на Милър се крие във способността му да улови всички страхове и тревоги присъщи за човека. Като топ автор той никога не оставя писалката си надолу, защото има какво да сподели относно странните или по-малко странни индивиди около него – историята им няма край. Той пише с безумна страст и искреност; повече от всеки друг човек живее извън границите наложени от обществото. С магнетичните си очи пронизва всевъзможни бариери до живота на всеки един човек около него.