"Любовникът на лейди Чатърли" и благоприличието на нетрагичното

Новата творба на Любомир Милчев, озаглавена "Любовникът на лейди Чатърли и благоприличието на нетрагичното: Покрайлитературни събития", е петата книга в кариерата му, без да се включват преводите от Мартин Хайдегер и Теодор Адорно. За читателите, запознати с изтънченото му писане в предишните заглавия като "Проглеждането на гледката", "Далматинецътъ Марципанъ", "Вещи и обнищвания" и "Комедиантите", новият труд обещава още много удоволствия за любителите на качествена литература. Освен това, той носи една интересна иновация – ако досегашните произведения на Милчев бяха пропити с чувство за недосегаемост и солипсизъм, то тук авторът влиза в най-актуалната част от съвременността - медийната реалност.

Подзаглавието „покрайлитературни събития“ подсказва основната тема, която свързва поредицата публицистични статии и есета в книгата – анализиране на явления от действителността, които претендират за литературна или артистична стойност, но често не успяват да оправдаят тези очаквания. В тези ситуации блести остроумието на автора, който разкрива истинската същност зад медиапредставянето им. Не позволявайте тежестта на заглавието да ви изплаши; всъщност това е невероятно забавна книга! Тя може да ви разсмее до сълзи.

Относно заглавието - то произтича от дълбочинния анализ по темата за романа „Любовникът на лейди Чатърли“ от Дейвид Лоурънс. Според Милчев този роман представлява класика в модерната литература и предлага ключ към разбиране феномените около нас. Авторът съсредоточава своите критически размисли върху ситуации, които спокойно биха могли да бъдат описани във въпросния роман, но остават непохватно поставени под шапката “покрайлитературни събития”.

Наистина е интересно как някой може да те убеди, че песента ти е докоснала душата до слъзливост всъщност има комичен аспект или че известна книга с репутацията си като символ на ценността в литературата притежава по-малко вдъхновение отколкото рекламното послание за прах за пране.