Котка в коридора

Наблюдавайте поезията, изучавайте изображенията и ще усетите следите на света, понякога оставени от котки. Привлекателна е блендата на тази поезия - дълбоко чувствителна, с фина и ясна меланхолия. Възхищавам се на близостта й и вниманието към детайлите. Не самият град, а неговият тротоар, паветата и табелките, пейките, пощенските кутии, стари маратонки и галоши, калкана и стените му – пространство за пране – всичко това създава един вид „списък със следи от миналото”.
Съществува особено усещане за присъствие: сякаш някой е бил тук преди малко и е излязъл от кадър само да не смущава нашето възприятие. Поезията идва именно в моменти на невнимание.
Георги Господинов

Спомняш ли си как като дете задаваше най-важния въпрос относно книгата - “Има ли картинки?” Спокойно! Има картинки с интимни мигове на града - когато той се къпе или е разрошен; когато изпитва любов или отчаяние. Но има също така стихотворения. Те могат да те подтикнат да си спомниш преживявания, които никога не си имал или да мечтаеш за тези вече придобити. Обичай тези мигове както ги обича котката в коридора.
Димитър Коцев-Шошо

Котките са любимци или просто опити да бъдем заблудени относно истинската важност на живота ни. София - нашият дом; всекидневно осъзнаваме колко трудно е да я обичаме повече, докато тя изглежда желае малко почивка от нас. Думите звучат искрено по пънкарски – болезнено тъжни но много привлекателни. Търсете (се) между редовете!
Свилен Ноев