Алхимикът

Алхимикът взе една книга, която някой от кервана беше донесъл. Книгата нямаше корица, но той успя да открие името на автора: Оскар Уайлд. Докато прелистваше страниците, попадна на разказа за Нарцис.

Той познаваше легендата за красивия младеж, който всеки ден се отправял към едно езеро, за да се любува на собственото си отражение. Бил толкова обсебен от своята красота, че веднъж паднал в водата и загинал. На мястото, където се случила трагедията му, изникнало цвете с името нарцис.

Но историята на Оскар Уайлд не завършвала по този начин. В нея ореадите — божества на гората — дошли след смъртта на Нарцис и видели как сладководното езеро било изпълнено със солени сълзи.

- Защо плачеш? - запитали те.
- Плача за Нарцис - отвърнало езерото.
- Не е учудващо защо скърбиш за него - продължили ореадите. - Всички ние тичахме след него из гората, а само ти можеше отблизо да оцениш неговата красота.
- Наистина ли Нарцис беше красив? - попитало водоемът.
- А кой би могъл да знае това по-добре от теб? – учудено отговорили ореадите – Той ежедневно се навеждаше над твоя бряг!

Езерото замлъкнало известно време и после проговорило:
Плача за Нарцис; обаче не забелязвах неговата красота. Скърбя по него, защото всеки път когато той лежеше край мен, виждах в дъното на очите му моя собствен образ.

– Каква прекрасна история! – възкликнал Алхимикът."
Паулу Коелю