Мечтателите

Гилбърт Адеър споделя, че решението да промени заглавието на своя роман е дошло от самия Бертолучи. Така "Блажени невинните" става "Мечтатели". Романът, който излиза през 1998 година, получава заслужено внимание пет години по-късно. Известен режисьор открива в него потенциал за създаване на добър филм... Не за първи път киното проявява интерес към литературата и й предоставя нова съдба.

Сюжетът се развива в Париж през 1968 година - трима мечтатели, обединени от любовта си към киното... Струва си да отбележим, че Адеър преди това работи като кинокритик. Френските тийнейджъри Тео и Изабел приемат американеца Матю, разпознавайки в него сродна душа с подобни страсти и стремежи.

Според Бертолучи романът не разглежда протестите и социалните конфликти, а фокусирането върху магическата връзка между тримата младежи на фона на историческите събития от 1968 г. Невинната игра с филми в техния парижки апартамент без родителско присъствие прераства в еротично освобождаване на страхове, мечти и желания... Този утопичен рай на любовта е пространство, където те преодоляват границите си и пробуждат сетивата си.

Ако някои виждат само скандалното във тази книга, може би са остарели и са забравили жаждата за щастие от младостта си. Гилбърт Адеър казва: “Наистина е така – колкото повече остаряваме, толкова по-малко остават причините да се надяваме на щастие.” Авторът успява да представи историята без носталгия или заблуди; той съчетава почитта към киното с убедителност. Бертолучи със сигурност не би могъл да игнорира тази провокация – книгата му служила като истинско вдъхновение и резултатите говорят сами за себе си.