Лебедовата песен на майора

„- Абортирай това, мърльо - изрече Симо Митев след завръщането си от Либия. Жена му беше в третия месец на бременността, а той бе отсъствал пет месеца от страната. Симеон Митев не беше агресивен човек и съпругата му възприе думите му повече като предложение отколкото като заплаха. Той работеше строителство и бе прекарал три години на обект близо до границата между Либия и Судан. Оставяйки дома си, се отправи към местната кръчма „Доверие“, където знаеше, че ще срещне поне познати или приятели от родния град. Пристигайки там, го посрещнаха с радостни викове: "Ти черпиш!", "Честито!", "Да ти дава Господ син!" и подобни поздравления. Обезкуражен и смутен, Симеон седна сред съгражданите си и направи усилие да покаже радост за случилото се; почерпи бедните свои съселяни и когато заведението затвори, се отправи към реката, където седна на една полусчупена пейка. "Какво стана?" помисли той. "Аз работя упорито при температура от петдесет градуса в пустинята, а тези хора ми направиха дете." Разбира се, нямаше как да знае кой точно е авторът на труда зад бременността на жена му.

Служейки като спокоен човек без желание за конфликти, той реши да посети родителския дом с надежда да ги намери будни; но те спаха дълбоко. Изпушвайки няколко цигари под жаркия августовски небосвод, не успя да бъде допуснат в луксозния хотел „Дунав“ (заради неподходящото си облекло) и тъжно се върна у дома си. Бременната му съпруга спеше спокойно докато той наля чаша кайсиева ракия — производство на баща си — включи арабска програма по регионалното телевизионно предаване и започна да плаче. В главата му нахлу друга мисъл: “Какво виновно е детето вътре в корема на тази жена?” Повече нищо не помнеше./../”