Сбогом, Шанхай

През Втората световна война, когато Шанхай беше под японска окупация, той се превърна в център на икономически, политически и военни интереси, дипломатически игри и лични стремежи. Това място събра престъпници, международни авантюристи, шпиони и спекуланти, както и хора с разрушени съдби и преследвани индивиди. Градът представляваше контраст между блясъка и мизерията - унижението на босоногите работници с техните рикши срещу малките проститутки обслужващи пиянски моряци; тук се сблъскваха източната деликатност с жестокостта на войната, опиумът със социалното падение. Но Шанхай също така бе последният спасителен пристан за мнозина – символ на надеждата за оцеляване.

С ограничения си статут като открит град, Шанхай стана единственото убежище за около двадесет хиляди германски и австрийски евреи – предимно интелектуалци – успели да достигнат устието на река Яндзъ преди крематориумите да затворят Европа в своя тъмен обятие. Хонкю беше кварталът преобразуван в тяхно гето. Градът остава известен не само като символ на тяхното проклятие, но също така е местообитание за тяхното спасение.