Нека да те има

На местата, където думите не са достатъчни, поезията и любовта намират своето начало. Люба Попова е наясно с мощта на тази стара истина, затова в нейните стихотворения присъстват много повече емоции, чувства, надежда и разделение отколкото всичко друго. Изразявам тези впечатления без да съм я срещал или да съм се запознал с нейни произведения преди това. Но след като прочетох книгата й, чувствам, че оттук нататък ще имам значително по-дълбоко познание за нея от това, което мога да си представя. Нейните любовни стихове се различават от творчеството на множество други автори в жанра; тя пише за собствените си страдания по начин, който ни въвлича в един свят – нашият свят. Тя изстрадва вдъхновенията си вместо просто да ги измисля; говорейки малко за самите стихотворения, те сами разказват за талантливата ѝ природа. Когато стиховете говорят - искрени и даровити - аз само мога да сложа ръка на сърцето си и пожелая: „На добър път!“ Но дори без този жест на пожелание, тя сама е проправила красив маршрут в света на поезията и желая ѝ успех в неговото преминаване – независимо от трудностите и завоите – ради любовта и изкуството на словото.
Евтим Евтимов