И сърцето най-сетне умира

КЪЩАТА
Сякаш самият дявол е наел тази къща, но остава неясно кой я обитава. Вратата винаги е заключена, а мракът царува дори през деня в стаите.

Дъждът разяжда мазилката и тече по счупените оловни водостоци, подобно на потта, която се стича по лицето на болен човек и оставя следи върху сивите стени.

И снощи (видя ли от прозореца?), когато внезапният вятър завиха силно, вратата се отвори и затвори сама. Нощните кучета започнаха да лаят навън,

а черна сянка — дълга като копие — премина по каменните стъпала. И аз видях там мъртвия човек, когото погребаха преди девет дни. 1925 г.