Моята пролет

На 19 май 1933 г. в детската клиника на Александровската болница умира едно момче на единадесет години, носещо необичайното име Пролетсин. За неговия талант съобщава детското списание „Поточе“ на 1 март 1932 г.: „Пролетсин Чачановски е дете на осем и половина години, което никога не е посещавало училище, тъй като вече три години е било болно и лежи в леглото. То само се научило да чете и пише. В нашата редакция получихме множество прекрасни рисунки, картини от цветна хартия и стихотворения от него. Поздравяваме го и му желаем все по-голям напредък. Неговият трудолюбив пример може да вдъхнови другите деца.“

След самоубийството през 1979 г., Петя Дубарова публикува свои стихове, написани когато тя е била на възраст подобна на тази на Пролетсин, живял десетилетия преди нея. Трагичната им съдба ги свързва, въпреки че творбите на малкото момче са известни единствено на малцина днес. Те са прости и искрени, изпълнени с чувства, които много по-възрастни поети не могат да изразят така истински... Вероятно щяха да останат забравени ако амбициозният баща не беше решил да ги издаде през 1933 г., под заглавие „Моята пролет“.

Професор д-р Стефан Ватев се грижи за малкия страдалец; именно той финансира публикацията на тънката стихосбирка. Последните редове от предговора му оставят траен отпечатък: "Мило дете, ти затвори очи твърде рано, но твоето наследство – поезията – ще бъде вечен паметник."

От Пролетсин остават след себе си стихотворения; едно от тях - „Мъчител“, заслужава място във всяка антология за българска детска поезия.