Жена за обесване

Историята, която разказва Пънар Кюр в романа си, е вдъхновена от реални събития и носи силен социален заряд. Тя описва един скандален роман, който е бил осъждан и забраняван, довел до съдебни спорове.

Пънар Кюр е родена в Бурса и детството й преминава в различни градове из Анадола и Лондон. На тринайсет години заминава за САЩ, а по-късно завършва „Робърт колеж“ в Истанбул и защитава докторска дисертация по сравнително литературознание в Парижката Сорбона. След като се връща у дома, започва работа в Държавния театър и пише театрална критика за редица медии. През 1984 г. получава награда на името на Саит Фаик за сборника с разкази „Неподвижни води“ и преподава в университета „Билги“ в Истанбул.

В творбата си "Жена за обесване", вдъхновена от истински случаи, авторката разглежда жестокостта на хората към онези, които са принудени да живеят под игото на предразсъдъците на обществото. Историята проследява живота на Мелек – жена чийто живот е определен още при раждането й; тя става жертва на перверзните желания на болен човек. Романът показва какво стои зад нейното нещастие – безпомощността й срещу системата и опитите да бъде спасена от тези условия.

„Жена за обесване“ представя смразяваща картина на живота - комбинация от сиротство и лош късмет; тук невежеството върви ръка за ръка с безизходицата...

Кюр описва как една бедна жена попада под влиянието на сексуален маниак: как бива унижавана, използвана και насилвана до такава степен, че се превръща във вещ вместо човек. Романът служи като протест срещу подобни явления , докато разказът включват усилията на млад мъж да я освободи от нечовешките условия около нея – трагичният провал вплита личната драма както нейна така и неговата собствена.