Тучница

Животът представлява дихание, оставяйки следа в пространството като целувка между цветята и въздуха, докато водата го измива и вписва в пясъка на времето. Ако ме потърсите днес, аз съм малко зърно песък в светлината на слънцето и пара сред океанските простори. Започвам от корена на родителите си – там се крие вулкан от усещания, минали и бъдещи. Пребивавам навсякъде, срещайки себе си такава, каквато съм била преди и каквато съм сега; надвесена над собствената си бездна – самата аз представлявам бездната и неизмеримо време. Чувствам се като вселена сред множество вселени с неограничена енергия. Дори когато изглеждам най-безсилна, продължавам да живея със силата на устойчивостта и намирам начин да се изправям. В мен носим частица от въздуха и водата през различните времена - те са сетивни аспекти на моята човешка природа. Нямам нито начало, нито край; имам само една нишка – парченце от нея ми напомня за спомените свързани с кръвта на моите земни родители. Позволявам на Бог да ме връща към паметта ми, където започва семеното на племенното ми наследство. Реалността е толкова дълбоко скрита и непозната, че трудно мога да разделя настоящето от опитното минало през вековете в човешкия океан. Миналото непрекъснато присъства във всеки миг наред с бъдещето чрез моето космическо въображение. Мога да бъда навсякъде по всяко време, а моята енергия никога няма да свърши – това е сила непозната досега за никой обикновен човек...