Изкуството на прехода: Проблемът неконвенционално изкуство в България

Наблюденията върху съвременното изкуство в България са редки, а трудът на изкуствоведката Галина Лардева поставя важен въпрос относно трансформацията на художествените практики между средата на 80-те и средата на 90-те години на ХХ век. Тогава артистичната дейност започва да се отклонява от традиционните платна и бои, насочвайки вниманието си към процесуалността, перформативния акт и публичното пространство. В книгата се анализира как възниква ново разбиране за изкуството, при което произведението вече не е само визуално представяне, а акцентът пада върху контекста, в който то се създава. Това не е просто промяна в средствата за изразяване; става дума за преразглеждане на самото виждане – проблематика, която досега не е получила задълбочено внимание от страна на изкуствознанието.

Лардева използва широк спектър от текстове и рецензии свързани с този период и изгражда цялостен поглед върху разбирането за изкуството тогава. Осъзнаването на „новите форми“ настъпва в разнообразна и често противоречива рецептивна среда - това представлява основополагаща точка за описване на тази ситуация.

Понятието "неконвенционални форми" напомня колумбовото откритие: зад значителната иновация стои объркване по отношение на термини или предмети. Фактът, че няма нито конвенционални, нито неконвенционални формати може да бъде доказан по аналогия с явлението Америка – тя никога не е била Индия. От тези очевидности произлизат множество нагласи и концепции, които книгата „Изкуство на прехода“ систематизира.

Тази детайлна панорама предлага една интелектуална радикалност спрямо безусловното приемане както свидетелства така и факти.

Борис Минков