Съчинения в 12 тома Т.1: Ранни стихотворения 1955-1961

Тези стихотворения имат особено значение за мен. Те представляват моите творби от ученическите и студентските години. Бях на 15, а по-късно на 21 години – влюбен, наивен и чистосърдечен. След училище се качвах на велосипеда си и се отправях към морската градина, където сядах на пейката до паметника на Пушкин. Имах тетрадка с широки редове и пишех с молив, тъй като химикалките все още не бяха измислени. Бях запален по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев; наскоро открих произведенията на Лилиев и Багряна - стари антикварни издания. Не четях съвременна българска поезия, защото новите млади автори все още не бяха се появили; всичко това ставаше през 1955 година.

С огромно удоволствие опознавах света на поезията, експериментирах със различни форми, но особено предпочитах белия стих – макар че ми изглеждаше твърде лесен, затова постоянно усъвършенствах класическия стил. Пишех интуитивно само за себе си и ревностно пазех стиховете си в тайна дори от момичето, което вдъхновяваше повечето от тях.

Не ме интересуваха социалните теми; вместо това пишех за моята голяма първа любов — изпълнена с много перипетии и почти платонична връзка. Занимавах се също така със смъртта... Като всяко младо момче имах усещането, че животът ми ще приключи скоро; впоследствие обаче разбрах колко грешах.

Понякога споделях мисли за баща си — оклеветен и убит когато бях едва седемгодишен. Сега след толкова време реших да публикувам тези ранни стихотворения, защото осъзнах колко много ги ценя — дори повече отколкото преди — въпреки очевидните им несъвършенства. Може би причината е в това как те са част от живота ми — най-искрената и чувствителна част от него.
НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ