Светлината на черното мастило

Младият монах Уилфрид е изпратен от крал Алфред на Англия в Константинопол, с цел да изучи гръцки и арамейски език. Той ще обучава книжовниците от манастира в Уинчестър, които превеждат библейските текстове на староанглийски. По време на пътуването си среща Филип, капитан на търговски кораб и ученик в известната Магнаурска школа; между двамата младежи се оформя приятелство. В столицата те имат възможността да се запознаят с българския принц Симеон, неговата братовчедка Тервела, болярката София и нейния брат Любомир.

За България това е периодът на болезнено отказване от древното идолопоклонство и приемане на християнството, което довежда до упадък на племенните култури. На този фон разцъфтява нежната и дълбока любов между Филип и Тервела, докато Симеон и София страдат заради неосъществените си чувства – бъдещият владетел трябва да сключи династичен брак за осигуряване мира в царството.

Виктория Забуковец е родена през 1930 г. в София. Предучилищното си образование завършва в Унгария, след което я връщат обратно в София, където учи във "Санта Мария". През 1942 г. се завръща обратно в Унгария, но през 1948 г. мигрира към Австралия. Там получава магистърска степен по история, английски език и социология от университета Аделаида.

Забуковец има уникален подход към изучаването на историята чрез метода "решетка", при който вертикалната ос представя години и дати, а хоризонталната - съответстващи държави или събития за тези времеви моменти. Когато сравнява историите на западните народи през VIII-IX векове, тя открива удивителни паралели между крал Алфред Велики от Англия, франкския крал Карл Велики както княз Борис и цар Симеон – всички те са били съвременници поне частично от живота си. Още по-впечатляващо е осъзнаването й че са имали общи предизвикателства и подобни амбиции; така възниква концепцията “Светлината на черното мастило”.