Град на демони и богове. Роман

Да създадеш град означава да го изградиш от остатъците на предишни населени места, които са се появявали последователно на едно и също място през вековете; да го обитават призраци на хора, живели там, с техните записани или измислени дела и думи, спомени и легенди. Да скитащ из улиците на Града, да усетиш аромати - както стари, така и нови, да вкусваш познати плодове, земи и цветове... Да разгадаваш неща, които времето е покрило – понякога умишлено от човеците.

Създаването на Града: Града на Миналото с цел запазването му за Бъдещето… Това начинание е уникално: особено защото Марияна Фъркова използва голямо количество факти без намерение просто да ги представя или интелектуално интерпретира. Тя си поставя амбициозна цел – да улови и възкреси свързващия Дух на Града, който постоянно се променя но остава основополагающ.

Героят в повествованието е великолепен – шизофреник-потомък със знание за света около себе си. Неговата умствена нестабилност всъщност му позволява по-добре да осмисли различни исторически периоди и детайли - "всичко онова, което изглежда минало".

Авторката не претендира за абсолютна точност при изложението на историческите факти - това би било невъзможно предвид мащаба и качеството на произведението. То представлява белетристика с отношение към историята по един образован и честен начин - доколкото това може да бъде направено относно миналото дори когато става въпрос за близки времена.
Екатерина Йосифова