Очертания на мълчанието: Историческа социология на колективната памет

Тази книга разглежда темата за времето след 1989 година, паметта, разказите и мълчанията. Мълчанията представляват онези истории, които не успяват да се превърнат в пълноценни наративи – историите, които никога не стават част от Историята, преживяванията, които остават забравени... „Забравата обаче не е противоположна на спомена; тя е съдбата на един разказ, който няма как да бъде запомнен." Как всъщност настъпва тази „съдба"?

За да се изясни този въпрос, книгата анализира начините, по които личният опит влиза в публичната сфера и институциите, предоставящи рамките за памет. Разгледани са режимите на публичност и променящите се отношения между местата на памет и надежда. Основното понятие в различните теоретични и емпирически части на произведението е публичното пространство на историята. Чрез концепцията за идеален тип (или утопия), която описва демократичната модерност, авторът обсъжда три режима на публичност.

Също така са проучени три периода в борбата за миналото: памет-та травма (например синдромът "Народен съд"), памет-носталгия и памет-закон. Новосъздадените закони относно паметта свидетелстват за нова форма историчност, поставяща под съмнение не само историческата социология. Така че историите в тази книга представляват усилие към изграждането на история.