Точки. Поезия

Жан Портанте е един от най-забележителните европейски поети, който създава творби на език, различен от родния си. Всеки език функционира в контекста на Езика и носи своя собствена сянка или може самият той да бъде отражение на друг език. В стихосбирката му "Точки" тези две направления не се изключват взаимно. Едното води до вътрешния ритъм на дишането, който значително се отличава от неговата видима форма – както китът изглежда като риба, но всъщност е млекопитаещо с бели дробове. Другото насочва към страха от загубата на езика и вечното възстановяване на същия този език. Думите сякаш изчезват още при написването им, те живеят паралелно в различни езици и променят значенията си. "Point de départ" не представлява начална точка, а обозначава изчезването й. Поетът използва френската дума „bougie”, но вместо “свещ” има предвид “лъжа”, идвайки от италианското “bugia”. Там, където читателят очаква светлина, всъщност цари тъма. Тази игра между и в различните езици у пишещия френски люксембургски поет с италиански корени генерира уникална енергия, която напълно разрушава познатите представи.