Руският прозорец

Руди Ступар вярва, че „адресът може да създаде събитията“, и затова постоянно сменя местоживеенето си в търсене на собствената си история. Периодичният поглед през малкия прозорец, наречен „руски“ (форточка), представлява само един кадър, но за Руди е напълно достатъчен, за да открие ново свое „аз“ и да се впусне след него, оставяйки зад себе си предишното си аз. Важно е той да намери отражение в колкото се може повече моменти; всичко останало остава на монтажа.

Възникват въпроси дали желанието му да изживее тези преживявания е нещо уникално или просто компилация от опити и случки на други хора. Дали Руди е единствено колекционер на чужди съдби или също така и на чужди идентичности? По-точно казано, той актьор ли е или писател? И кое от двете му качества ще надделее – това, което тепърва трябва да постигне, или онова, което никога не успява?

Ритъмът от тракането на вагоните по релсите задава ритъма на променящите се образи в живота му (хората и историите около него). Този ритъм може би изглежда асиметричен и накъсан, но все пак симулира някакъв ред и структура с цел прикриване на основната обърканост характерна за всички негови сънародници към края на XX век.

Драган Великич (роден 1953 г.) e автор с над 20-годишна кариера сред водещите имена в сръбската постмодерна литература. Самият факт, че първият му роман — "Via Pula" (1988) получава награда Милош Църнянски и шест пъти бива номиниран за престижната литературна награда НИН показва значението на неговата проза. Той е автор още на романите "Астраган" (1991), "Хамсин 51" (1993), "Северната стена" (1995), "Площадът на Данте" (1997), "Случаят Бремен" (2001) и "Досието Домашевски" (2003); както и сборници с разкази и есета.

Книгите му са преведени многоезично. Името му присъства във всяка важна антология както у нас така извън страната. Според критиците а даже самите читатели последният его роман - “Руският прозорец” носител нa множество отличия включително НИН през 2007 година; Mitteleuropa Preis през 2008 година; наградата “Меша Селимович” през 2009 година - се счита за най-доброто произведение от автора до момента. Преводът срещу българските читатели предоставя възможността им да се запознаят с творчеството ему лично.