Съдба и коментари

„Съдба и коментари” (1993 г.) е роман, който получава най-много награди в историята на сръбската литература и безспорно се счита за един от най-значимите произведения на ХХ век, оставило следа в своя период. Това е поетичен и философски разказ, разглеждащ човешката съдба и нейната зависимост или независимост от историческите събития. В него участват трима персонажи: руският офицер с сръбски корени Павел Волков, изпратен през началото на 19-ти век на мисия в Триест; сръбският историк Павле Вукович, свидетел на унгарските събития от 1956 година; и граф Джордже Бранкович ІІ (1645-1711), историческа фигура. Образът на мнимия сръбски деспот служи като символ за човек, успял да се противопостави на предопределената си съдба и свързва двамата останали герои. Всеки от тях търси начин да избяга от невъзможната любов и неблагоприятните житейски обстоятелства чрез мита за райската градина като портал към друго време или измерение. Романът притежава постмодерна структура, в която са комбинирани фиктивни персонажи, лирически описания, реални исторически факти, цитати от различни литературни творби и лични истории. Умението на Петкович като разказвач сплотява всички тези елементи в един поток история, който обгръща героите подобно на въздуха – пробуждайки сетивата им за невидимото и неизказаното извън рамките на реалността.