Кентавърът

"Кентавърът е представителен роман на изразения интелектуален реформизъм в американската литература. Той не притежава същата монолитна епичност, характерна за Фокнър, нито социалния бунт на Стайнбек, но ясно показва, че авторът му е усвоил дълбоко творчеството на своите велики предшественици. Освен това, поради острото си усещане за времето и вниманието си към живота като един искрен човек, Ъпдайк изглежда надминава големите майстори на американския критически реализъм. В много млада възраст той успява да извлече от опита на хората около себе си онези истини, които с искреност и огромно вълнение се трансформират в сериозни и благородни идеи. Именно тези концепции и неговите открития относно човека и обществото, изразени безупречно в Кентавърът, правят романа разбираем и близък до всеки читател, оставайки актуален.

Историята за Джордж Колдуел – велик неудачник и понякога тъжен мечтател, който прекрасно осъзнава несъстоятелността на собствените си мечти – директно черпи вдъхновение от личния семеен живот на писателя. Сюжетът произлиза от една жива реалност - силна и изпитана през годините. Ъпдайк сам споделя колко личен е този роман: „В известен смисъл той е необичаен – казва той. – Смесването на древните митове със съвременната действителност в Пенсилвания през 1947 г. представлява сложен комплекс. Но всеки би могъл да го схване с пояснения относно вдъхновението ми за романа.“ Идеята идва от няколко реда в сборник с древногръцки легенди; именно те дават начало на книгата му. Той желае да преразкаже тази легенда чрез погледа на съвременния човек; така тя се свързала с детските му спомени: Олинджър става Олимп; боговете Зевс, Хефест, Хера както кентавриса Харикло и дъщеря й Окироя приемат образи наподобяващи реални личности; мъдростта на Хирон се вплита с учителя Колдуел а синът му символизира самия него.

Годините след първоначалното публикуване на Кентавърът (1967) са едновременно малко количество време или значително много време - малко защото романът продължава да бъде четивен интересуващо начинание с уникална белетристика трудно срещаща се сред по-късните произведения в американската литературна продукция; много обаче защото тогава младият Джон Ъпдайк премина през противоречиви творчески пътища със различни интерпретации върху тяхната стойност . Неговият сарказъм комбиниран със точността никога не сломяват надеждата му за бъдещето."