Корени
Издателство: | Фондация Българска литература |
Брой страници: | 420 |
Година на издаване: | 2012 |
Дата на издаване: | 2012-07-19 |
ISBN: | 9789546770738 |
SKU: | 77231680007 |
Размери: | 14x22 |
Тегло: | 543 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 18 лв. |
Вилдан Четин е родена в Измир и работи като продуцент и асистент-режисьор за различни телевизионни канали и продуцентски компании. Тя защитава докторска степен по Радио, телевизия и кино в Института по обществени науки на Университета Мармара. По време на обучението си започва да пише рекламни текстове за множество турски и международни агенции, а също така се изявява като режисьор. Дебютът й в литературата идва с трилогията "Корени", "Гласове" и "Ама".
Четейки нейния роман, можем да видим как мъжете са представени метафорично - те наподобяват птици, които могат внезапно да отлетят без предупреждение. Когато обаче имаш дете, ситуацията е коренно различна – то става нещо като гълъб с вързано краче, а ти държиш контрол над него чрез въже. Ако бракът представлява полицата за теб, децата несъмнено са най-сериозният ангажимент. Забелязвайки недоволство у партньора си, можеш понякога да му предоставиш малко свобода; но ако забележиш желание за независимост от негова страна, тогава трябва решително да го задържиш.
Отзивите относно романа „Корени” от Вилдан Четин подчертават значението му:
* Гамзе Акдемир от „Джумхуриет“ коментира: „Този роман може би представлява протест на писателя срещу глобалните проблеми и злоупотребите с непознатото във Вселената спрямо човечеството. Нейните думи са ясни и открити... Под повърхността на критиката към рутинното ежедневие стои едно добро намерение.“
* От „ХаберТюрк“ отбелязват: „Романът 'Корени' няма да ви даде готови отговори; вместо това ще предизвика още повече въпроси у читателя относно бъдещето или миналото.“
* Мурат Кара в списание „Коридор“ споделя: “Да полудееш означава пълна свобода... Именно затова Вилдан Четин позволява героят Талат Кавак - възрастен и благороден - да говори.”
* Ипек Киган пише в списание „Hillsider”: “След последната страница угасих лампата... Сцените все още преминават през съзнанието ми… Последните редове бяха написани толкова реалистично...”
.
.