В процепа на хоризонта [Стихотворения]

Особено ми впечатлява у Ранчев един съществен аспект от моралната нагласа на лирическия му аз. Той изглежда, че е вътрешно мотивиран да извлича анонимни фрагменти от думи и действия на непознати личности около себе си. Въпреки това - не го прави с цел да ги увековечи, било то искрено или лицемерно – нито пък се опитва да ги спаси или „възхвали”. Вместо това, той ги запазва заедно с тяхната преходност; просто за миг сякаш умело подчертава оригиналността на репликата, ситуацията или действието, след което продължава напред. Това придава ценна психологическа автентичност на значимия поет.