Същото море

Това е най-поетичната, най-елегичната и най-българската творба на Амос Оз.

Албер Данон, скромен счетоводител, преживява неочакваната загуба на съпругата си и в своята мъка губи връзката с бунтовния си син. Той се изправя пред трудното решение да приюти приятелката му, която е измамена от друг човек.

Всеки персонаж в романа се намира на кръстопът - между две жени или двама мъже, между миналото и настоящето, между задълженията и желанията, както и между материалните ценности и любовта.

Цялостният текст е написан в ритмична форма - със стегнати строфи, които носят имената на различни музикални жанрове и звучат като химн в многообразието и хармонията на всяка една история.

Амос Оз определено е един от великите литературни умове на нашето време. Неговите произведения са преведени на над 30 езика и многомилионният тираж им носи огромна популярност по целия свят.