Творците на памет

Джефри Мур, роден в Монреал, Канада, е завършил Университета в Торонто, Сорбоната и Университета в Отава. В момента той работи като свободен преводач и е преподавател по превод в Университета в Монреал.

Много хора искат да подобрят паметта си, но за Ноел Бурун основната му задача беше да се научи на забравяне. Това не се отнасяше само до болезнените моменти от живота, които всички ние желаем да изтрием от съзнанието си; ставаше дума за всякакви спомени. Всеки път когато чуеше звук или прочетеше текст, неговият ум създаваше ярки визуални образи – указатели или карти – чрез които запаметяваше с детайлност различни чувства и настроения от събития дори отпреди три десетилетия.

Ноел имаше способността да помни почти всичко, което му казвали лекари и журналисти. Нужно му бе само две-три секунди размисъл за да запамети списък с петдесет произволно избрани думи на почти всеки език; можеше точно да рецитира числото пи до стотния знак; успяваше да запомни разбъркано тесте карти за под шейсет секунди, а осемнайсет тестета - за час. Дори стоцифрен номер помнеше след едно бързо чуване; петстотинцифреният номер - след един час.

Въпреки че притежаваше тези способности, той не желаеше активно да ги използва. Можеше без проблеми да рецитира стихотворения при поискване, но никой не го питаше. Всичко останало го скучаеше или го измъчваше до такава степен, че получаваше силно главоболие. Доктор Ворта и асистентите му се чудеха защо предпочита поезията: те смятаха звуковете и ритъмът може би усилват паметовите функции. Ноел обясняваше: "Поезията представлява върха на творческия потенциал", добавяйки: "Нищо не прониква толкова дълбоко в душата."