Забравената война 1912-1913/ твърда корица
Издателство: | Студио Витамин Арт |
Брой страници: | 340 |
Година на издаване: | 2013 |
Дата на издаване: | 2013-03-15 |
ISBN: | |
SKU: | 77390070006 |
Размери: | 21x28 |
Тегло: | 1533 грама |
Корици: | ТВЪРДИ |
Цена: | 100 лв. |
В българската история съществува една война, която се е превърнала в символ на нашия национален дух. Тази война утвърди правото ни на независим избор и вярност към идеалите на народа, като принуди Европа да признае наличието на България. Войната обедини стремежа за саможертва, верността и уважението към свободата на България, както и загрижеността за българите, които са останали под чуждо робство.
Това е Балканската Освободителна война от 1912-1913 година – почти забравената Балканска война. Само преди век...
Преди сто години четиримилионната България мобилизира 350 хиляди души в армията си само за седмица. С включването на различни формировки числеността надхвърля 400 000 военнослужещи. Офицерите и редовите солдати помнят страданията от робството; възрастово те съответстват на новосъздадената трета българска държава. Когато народът единодушно се изправя срещу врага в тази свещена битка, от развалините на историческите места като Царевград Търново и Велики Преслав започват да се формират могъщите полкове на България. Те успяват да разбият турските сили по линията Одрин-Лозенград само за двадесет дни... Големите подвизи идват от обикновени хора с безрезервна вяра в своята кауза.
През последните сто години ние успяхме да забравим.
Забравихме как цената за разкриването мита за турската сила и ограничаването й между Черно и Мраморно море бе платена с кръвта на 19 496 наши офицери и воини при боевете край Бунар-Хисар и Люле-Бургас между 16-ти и 20-ти октомври през 1912 г. Това число жертви е повече от общото количество паднали бойци сред нашите съюзници във всички сблъсъци по време на Балканската война.
Толкова много неща сме забравили...
Оценяваме онова, което се случило преди век с днешния поглед върху света; даваме определения και оценки, сякаш пропускаме най-същественото или просто не го осъзнаваме напълно. Хората от тази армия бяха непобедими именно защото първо бяха българи - лекари, занаятчии, учители или работници - готови да умрат с името "България" завинаги запечатано в сърцата си...
.
.