7 маслинови цвята

София Папазова ме плени с три основни теми още в дебютната си книга „Живот в стъпки по пясъка“, които очаквах да открия и в следващото ѝ произведение „7 маслинови цвята“: Италия, архитектура и вяра в щастливата любов. Те бяха представени още на самото начало (мисля, че точно в този ред).

В романа „7 маслинови цвята“ се развиват четири персонажа, които изразяват различни аспекти на любовта – всяка от тях представлява уникална версия за връзките, налична във всеки един живот и готова да се прояви във всеки момент. В централната роля е Самуела – символът на предопределената любов. Животът ѝ не е лесен; всичко идва трудно: от тежкото детство без баща и свръхамбициозната майка до трудностите при обучението и професионалното развитие като архитект, както и множеството семейни проблеми, които могат да съборят дори най-силните героини (спонтанен аборт, усложнена бременност, следродилна депресия, психически тормоз и домашно насилие). И въпреки това остава любовта! На фона на всички изпитания Самуела успява да запази спомена за първата си юношеска обич и с характерната си всеотдайност го превръща във зряла връзка.

По отношение на женската природа София Папазова разработва седем ключови измерения чрез образа на Самуела. По-лесно можем да ги групираме в тройката: „жената-в-себе-си“, „жената-в-семейството“ и „жената-в-света“. При Самуела тя представлява жената срещу света – силна личност, която преодолява препятствията пред себе си, разрушавайки стереотипите отвътре; жена способна да постигне невъзможното.
Лора Шумкова