Рикша под дъжда

Няколко важни насоки за читателя на тази книга:

**Индия за двадесет дни**

Ако някой се опита да те убеди, че пътеписите имат основната цел да ти представят страната, за която пишат, не му вярвай. Кимай учтиво, но не го слушай! За такива цели съществуват справочници и енциклопедии – академични или туристически. А пътеписът е нещо различно. Той представлява потока от думи, с който завърналият се пътешественик ще сподели своето усещане от видяното непознато. Ако има дарба да пише - тогава става дума за истински пътепис. Това е сложна задача; можеш да напишеш двеста-триста страници с факти или само сто страници и все пак читателят да изпитва завист към преживяванията ти.

Както казват: най-добре се пише за една страна след дългогодишен престой там или след бързо преминаване през нея в кратък период. Знай, скъпи мой приятелю, че именно такава е тази книга! Ако след като прочетеш последната й страница някой те попита: "При кой индийски раджа е построен Тадж Махал?" - залагам се, че няма да знаеш отговора.

Не харесвам сравненията – тези помощни средства на обяснението. Въпреки това трябва да спомена как първата книга на Петър Бакърджиев "Двайсет хиляди левги без вода", както и настоящата ми донесоха удоволствие подобно на онова при четене на Джером К. Джером или Иля Илф и Евгений Петров с тяхната "Едноетажна Америка". Авторът вижда детайли, които други може би биха подминали; той щедро разказва истории с магично подредени думи.

Тази книга предлага много информация относно Индия и особено архитектурата ѝ, но „Рикша под дъжда“ не е научен труд – тя предава личните впечатления на автора от неговото двудневно приключение в страната – свят изпълнен с рикши и автобуси “Тата”. От калта до величествени замъци и храмове със забележителни фризове; всичко това показано чрез уникалния поглед на автора.

Петър Бакърджиев определено не принадлежи към типичните туристи по рекламите; той изследва Индия без луксозна инфраструктура около себе си – просто любопитен младеж без грижи към неудобствата по пътя си. Смешките му са многобройни когато говори за собствения си опит - случки които могат да изглеждат комични впоследствие.

През страниците авторът ни води през разнообразие от сцени — човечество в бедност до великолепие в архитектурата — оставяйки у читателя усета за един живописен свят.
Като заключение мога само да кажа: чудесна книга!

... Между другото Тадж Махал бил построен от Шах Джахан в чест на починалата му жена при раждането на наследника му… Но подробности като историята зад самия наследник оставайте сами открити между редовете!

Чети я самостоятелно!

Христо Карастоянов