"…Как всичко се превръща в болка и история…"

В българската поезия съществуват два стиха, които години наред болезнено се въртят в ума ми: "Десета година как бавно угасвам сред степите", а сега вече е двадесета. В училище ни учеха, че няма незаменими личности. По-късно обаче отхвърлих тази идея, защото всеки човек е уникален и важен за своите близки. Не се колебая да заявя, че Григор Ленков е незаменим за българската култура." Цвета Ленкова"