Тиха книга /Второ преработено издание

Екатерина Йосифова изразява мнението, че „Тиха книга” е особено значима за българската поезия и носи в себе си тъга, отразяваща самата същност на живота.

Людмила Миндова коментира, че книгата предлага труден опит да се балансира между осмислянето на вътрешния свят и реалността. Тя отбелязва отказа от драматизъм при разглеждане на болезнените преживявания и наличието на тишина там, където би било очаквано да прозвучи вик.

Дико Иванов споделя наблюденията си относно смъртта, която много хора възприемат като далечна концепция. Според него книгата призовава читателя да се погледне в лицето й без страх или мизерия – не за да я обикне, а за да открие смисъл в неизбежността ѝ.

Михаил Неделчев подчертава присъствието на темата за смъртта в поезията и критикува средната позиция на българите спрямо нея. Той акцентира върху факта, че Валентин Дишев говори открито не само за смъртта, но и за всичко свързано с битието пред смъртта – мълчание, уединение и други подобни състояния. Освен това той обръща внимание на магическата сила на имената в стихотворенията му.

Марин Бодаков задава редица въпроси относно парадоксалната природа на тишината: как тя описва сама себе си и как преобразува детайла чрез мълчание? За него поезията има способността да предложи повече отговори дори от самата смърт.

Ваня Стефанова забелязва спестеност в контекста около културните референции в тази книга сравнена с предходните произведения. Тя предполага завършване на определен етап във взаимодействието между езика и мълчанието; Смирението тук не е натрапчиво представено – то остава автентично неизказано. Нейният анализ насочва към простотата като нова перспектива към тихостта.