Колене. Второ издание

Този роман представлява една лична изповед. Изповедта на син, който е наследник на своя баща. История за живота и смъртта, за миналото и бъдещето, за тъгата и надеждата, за любовта и страданието, за близостта и разстоянието, както и за същността на изкуството – всичко това в контекста на паденията и възходите, с които човек се сблъсква в този безмилостен свят – един свят, в който оцеляването зависи от храброст.

Росен Карамфилов

Из произведението:

„ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ”

Двама персонажи - мъж и момче - се намират в затворена галерия. Тишината подсказва тяхната самота. Момчето е седнало на висок стол, а мъжът стои до него. Те имат забележителна прилика помежду си. Чува се песента “Something I can never have” от Nine Inch Nails с висока сила на звука. Момчето изглежда бледо; кожата му наподобява живописно платно. Мъжът пие скоч – вероятно деветия стакан тази вечер; обаче това не играе роля тук. Гласът на Трент Резнър сякаш пронизва стените около тях. Мъжът поставя дясната си ръка върху рамото на момчето.

„Как си, мой сине?” – шепне той.

„Липсваш ми.”

След тези думи момчето внимателно извлича метална запалка от джоба си и взима цигара от мъжа. Искрата не успява да запали; тогава мъжът използва кибрит от бара наблизо и леко запалва една клечка огън пред себе си. Пламъкът осветява цигарата му; след което той гасне горящата клечка с уста под погледа на учуденото момче.

„Как го правиш?” – пита то.

„Много лесно“ – отвръща мъжът повторяйки действието.

„Не боли ли?”

„Смелостта носи болка, ангел мой.”

Настъпва пауза изпълнена с дим.

„Кога ще се върнеш?”

Пръстите на мъжа шумолят при движение докато той опира челото си о челото на собственото отражение пред него. След кратко замисляне произнася:

„Аз никога не съм напускал.”

Тази фраза придава значение към останалата част от историята.