Клеймото

Романът „Клеймото” (1924 г.) на видния турски писател Решат Нури разглежда края на Османската империя и възхода на младотурците, представяйки промените в социалния и политическия живот, както и заменянето на традиционните морални норми с нови, повлияни от съвременността. Чрез умелото си разказвачество читателят не само наблюдава тази епоха чрез авторови изводи, а по-скоро я преживява през личните и драматични съдби на персонажите.

Главният герой Ифет е син на паша. Въпреки доброто образование и средата около него, той носи в себе си бунтовен дух срещу несправедливостта. След обявяването на Конституционното управление семейството му страда сериозно; макар да подкрепя младотурците, става свидетел на преследванията срещу баща си, които водят до трагичен край. Това го довежда до дълбок духовен срив. Поразително е как едно детско предание може да промени живота му – историята за двамата влюбени Фатма и Исмаил ще се повтори в неговия случай: Ифет попада зад решетките в опит да защити честта на красивата Ведия. В името на любовта той прави саможертва, която не само че го клейми с позора пред обществото, но унищожава всички мечти за светло бъдеще. След затвора животът му преминава през много трудности; когато отново среща любимата си – жена заради която е загубил всичко – осъзнава с огромна болка колко далеч вече стои тя от него: „Погубих целия си живот заради една химера.” - произнася главният герой към края.

Любовта може да бъде слепа; дори най-малкото действие без мисъл може да съсипе цял един човешки живот – това е едно от основните послания в романа „Клеймото”. Книга, която се чете с интерес до последната страница.